Йога нидра, водена медитация, хипнотерапия и НЛП – паралели и психотерапевтично приложение

Всеки един от изброените методи - йога нидра, водена медтиация, хипнотерапия и НЛП имат своето място и психотерапевтично приложение. От една страна, бих могла да кажа, че всички те имат общ корен, а от друга - се забелязва различна степен на градация и дълбочина, когато тези методи се разглеждат на линеен принцип. Всеки един от тях води до върха на една и съща планина, но изминатият път е различен. За да може да се направи паралел, е необходимо - първо да се дефинират и дифиренцират тези четири метода, след което да се открие общото между тях в психотерапевтичното им приложение.

Според Свами Сатянанда Сарасвати - йога нидра е систематичен метод за предизвикване на пълна физическа, умствена и емоционална релаксация. Терминът „йога нидра” произлиза от две санскритски думи – йога, която означава единение, или съсредоточено осъзнаване, и нидра, която означава сън. По време на йога нидра практика може да изглежда така, все едно човек спи, но в действителност съзнанието му функционира на едно по-дълбоко ниво на осъзнаване. Именно в това гранично състояние между съня и будуването се осъществява спонтанна връзка с подсъзнателните и несъзнателните измерения.

Състоянието на релаксация при йога нидра се постига чрез обръщането навътре към себе си и отдалечаването от външните преживявания.

В курса „Тантричният път към висше съзнание“, авторите Сунята Сарасвати и Бодхи Авинаша отбелязват, че йога нидра е техника, която се използва от незапомнени времена от йогите, за да постигнат връзка с техните подсъзнателни умове. Тя би могла да се използва и като техника за постигане на поведенчески промени, като например: спиране на пушенето чрез замяна на този навик с някаква физическа активност или с повече физически упражнения. Тези автори препоръчват използването на йога нидра, за да се внуши в подсъзнанието на човек, че то може спокойно да издаде своите тайни. Тази техника се използва, както да поддържа практикуващите срещу появата на съпротива за извършване на нови действия, така и при възникването на самата вътрешна съпротива. Тя изисква практикуващият човек да се обърне с лице към известни за него истини, от които се крие или неща, които не желае да си признае или да си спомни. Техниката води практикуващия до състояния на съзнанието, които никога не е изпитвал.

Водената медитация е техника, която цели да помогне на практикуващите да се съсредоточат върху психологическата подготовка за постигане на своите цели, да имат по-добро емоционално състояние, да могат по-леко да приемат ситуации, в които нямат контрол. Когато се използва по правилен начин, водената медитация оказва положително въздействие, както върху физическото, така и върху психическото здраве. Някои от предимствата на водената медитация са: укрепване на имунната ситема, подобряване на когнитивните способности – памет, концентрация, внимание, емоционална стабилност, подобряване при заболявания като хипертония, рак, фибромиалгия, астма и сърдечно-съдови проблеми¹.

Съгласно „Тълковният речник на практикуващия психолог“, хипнозата би могла да се разглежда от 2 аспекта. Физиологичните теории я определят като специфично състояние на централната нервна система, водещо до частичен сън. Те се опират на измервания на електрическата активност на мозъка, кръвното налягане, пулса и други показатели. Психологичните теории разглеждат хипнозата като изменено функциониране на нормалното съзнание на субекта в необикновенни условия: внушения за мотивация, внимание, очакване, междуличностни отношения.

В медицината, хипнозата се използва за лечение на хроничен алкохолизъм, наркомания, а също и като средство за обезболяване (в хирургията, акушерството и стоматологията). В психотерапията се използва специален метод на хипноанализа на конфликтите и нагласите на личността. Използването на хипнозни техники позволява експериментално изследване на поведението на различни нива на функциониране на съзнанието.

Хипнотизацията е възбуда на хипнотично състояние, извършванa от хипнотизатор или от самия субект (автохипноза) с помощта на вербални и невербални влияния. В „класическата” вербална техника се налага субектът да затвори очи, веднъж или многократно, да усети тежестта на клепачите, да се отпусне, заспи и след това терапевтът да пристъпи към други предложения, които да предизвикат подходящи движения, действия и т.н. Невербалната техника включва използването на външни стимули, които могат да бъдат с голяма или много слаба сила, монотонни и ритмични – звукови, визуални, тактилни и др. Често се използва фиксиране на погледа към блестящ обект, звук на метроном, фокусиране върху думите на хипнотизатора. Съществуват два вида хипнотизация:

1. Императивна, която е основана на строги инструкции и силни невербални стимули.

2. Сътрудничество, което включва леки форми на хипнотизация, използващи слаби, „повтарящи се” стимули и „убедителни” словесни внушения.

Ритуалните танци, ритмичните звуци на музикални инструменти и монотонното хорово пеене в някои култури също играят ролята на хипнотизация.

Степента на хипнотизация на субекта се проверява с помощта на специални тестове – „стиснати ръце”, ”падане напред и назад” и т.н. Изборът на специфични процедури за хипноза се определя от индивидуалните характеристики на хипнотизирания и хипнотизиращия, както и от целите, преследвани по време на хипнотичната сесия. Ефектът от хипнотизацията зависи от:

1. Податливостта;

2. Съгласуването на използваните техники с психофизичната организация на хипнотизираните – преобладаващ ефект върху зрението и слуха;

3. Липсата на хипнофобия.

Целта на хипнотерапията като цяло е да подпомогне клиента в процеса, свързан с постигане на определена степен на контрол над несъзнавани части от психиката му. Разглеждайки целите на хипнотерапията през призмата на диференциацията, те включват:

• Промяна на нежелани навици и поведения (например пушене, прекомерно хранене, гризене на нокти и др.).

• Управление на стреса и тревожността, което помага на хората да релаксират и да намалят нивата на тревожност.

• Повишаване на самочувствието и самоувереността.

• Преодоляване на фобиите и страховете (например страх от летене, височини, изяви пред публика и др.).

• Подобряване на качеството на съня и намаляване на проблемите с безсънието.

• Управление на хроничната болка, което помага на хората да намалят нейните нива и усещането си за нея, както и да се справят по-ефективно с нея.

Целите на хипнотерапията могат да варират в зависимост от индивидуалните нужди и стремеж на клиента.

НЛП е съкращение от невролингвистично програмиране, изразяващо се в психологическа и комуникативна методология, изследваща връзката между езика, неврологията и поведението. Основава се на предположението, че нашият език и комуникация имат силно влияние върху начина ни на мислене и поведение. НЛП се занимава с изучаването на това, как хората изграждат своите модели за света чрез езика и как тези модели, влияят върху тяхното поведение. Също така изследва различните стратегии за комуникация и промяна на поведението, които могат да бъдат използвани за постигане на по-добри резултати в личния и професионалния живот. Основната идея, която се съдържа в НЛП е, че ако разберем и използваме ефективните комуникативни стратегии и модели на мислене на успешните хора, можем да постигнем същите резултати и успехи в живота си. НЛП предлага различни техники и инструменти, които могат да помогнат на хората да подобрят комуникацията си, да променят нежелано поведение и да постигнат по-добри резултати в различни области от живота. Най-общо казано НЛП представлява подход към общуването, саморазвитието и психотерапията. Методологията учи хората как да се адаптират към бързо променящите се условия, как да преобразуват действителността и да живеят така, както мечтаят. В учебника „Основи на психотерапията“ на М. Хаджийски са описани трите идеи, които се крият в наименованието НЛП:

- Невро – частта от фундаменталната идея, че поведението се определя от неврологичните процеси.

• Лингвистично – тази част е свързана с идеята, че използваме езика да подреждаме нашите мисли и поведенчески актове с цел ефективна комуникация и взаимодействие с другите.

• Програмиране - изразява всички онези начини, чрез които човек успява да организира и реорганизира своите идеи и действия, за да достигне желаните резултати или това, което наричаме стратегия².

В книгата си “НЛП - Нов път към съвършенството”, Адлер обобщава: „НЛП се занимава с начина, по който приемаме чрез петте си сетива и чрез собствения си опит външния свят и използваме същите тези сетива, съзнателно или не, за да постигнем желаните резултати…., тъй като нашите възприятия, въображение и убеждения определят какво да правим и как да го постигаме“ ³.

Създателите на НЛП, Ричърд Бандлър и Джон Гриднър, са успели да систематизират два езикови модела за предаване на информация. Единият от тях, познат като Милтън Ериксоновият модел, е свързан с измененото състояние на съзнанието, което води до група нови реалности. Този модел дава възможност за разкриване на скритите ресурси на отделната личност и получаване на достъп до несъзнателното. В НЛП-терапията, ключови елементи са метафорите в езика, които „могат да оказват влияние върху начина на мислене и действие на хората и дори да постигат промяна на убежденията.“⁴ В моделираната Ериксонова хипноза (от създателите на НЛП) се вижда колко е важно да се стимулират визуалните образи на клиента. Използването на различни метафори и символи има силно визуално въздействие върху подсъзнанието на клиента, и му помага да взима по-лесно решения и да постига желаните промени. Според Бандлър - методологията съдържа поредица от уроци, които показват колко ефикасни неща са научили другите.

Прави впечатление, че и четирите разгледани метода имат общи ключови паралели.

• Първият, на който бих искала да обърна внимание, е дишането - „дишането е живот и животът е абсолютно зависим от акта на дишането“⁵. Според западните теории - физическото здраве зависи от правилното дишане, а при източните - се добавя и разбирането, че дишането може да подобри мисловните способности, щастието, самоконтрола, проницателността, нравствеността, както и духовното развитие на човек. То се явява мост между съзнателните и подсъзнателните действия на тялото и ума. Дишането е един от автоматичните процеси, поддаващи се най-лесно на волеви контрол. От невропсихологията се знае, че от гледна точка на волята, нервната система е разделена на две части – централнана нервна система за волеви и съзнателни движения и вегетативна нервна система, която автоматично и подсъзнателно регулира телесните функции. Тя от своя страна се дели на парасимпатикова и симпатикова. Парасимпатиковата система създава състояние на отпуснатост и благополучие. Пълното коремно дишане е техника на дишане, при която се активира диафрагмата чрез вдишване и издишване на въздух от коремната област вместо от гръдния кош. Това дишане се използва в различните практики - йога, медитация, хипноза. При хипнозата може да се включва и да се препоръчва използването на пълно коремно дишане, като техника за релаксация и подобряване на фокуса. Чрез този начин на дишане, хипнотерапевтът би могъл да се свърже по-добре с клиента и да подобри ефективността на сесията. Повърхностното дишане запазва контрола на симпатиковата нервна система, ролята на която е да ни подготвя за отпор или бягство пред лицето на опасността. С други думи, нашето тяло знае, че ако дишаме повърхностно и учестено, то ние сме в опасност.

Забавянето на дишането, основававащо се на определени техники за контрол, също би могло да има благотворно влияние върху тялото и ума на човек и да предизвиква промени. Когато навлиза повече кислород в организма, всяка клетка и орган се подхранват и могат да изпълняват задачите си по-ефективно. При бавно и дълбоко дишане, тялото предава сигнали на нервната система, които помагат да се намали активността на стресовия отговор. Също така, този начин на дишане, би могъл да допринесе за по-лесно съсредоточаване и укрепване на вниманието. Една от причините е, че се стимулира парасимпатиковата нервна система, която се свързва с умствена яснота и по-добро усвояване на информацията. Съществуват и други ползи от бавното и дълбоко дишане: намаляване на безсънието, подобряване на качеството на съня и общото здравословно състояние. Използването на тази практика, би могла да помогне за разширяването на капацитета на дихателната система и да подобри общата дихателна функция. Практиката е много полезна за хора с астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), алергии и други дихателни проблеми. Забавеното дишане може да помогне за намаляване на негативните емоции, каквито са тревожността и депресията, и да повиши нивото на позитивните емоции - щастие и благоденствие.

В книгата си „Тялото помни. Мозъкът, умът и тялото в лечение на травмата“, Бесел ван дер Колк много достъпно обяснява как чрез „вдишване се стимулира СНС, и като резултат - сърдечната честота се ускорява. При издишването се стимулира ПНС и тя намалява скоростта, с която бие сърцето.“ В изследването си, авторът отбелязва, че „когато автономната ни нервна система е добре балансирана, имаме добро ниво на контрол над реакцията си към незначителни разочарования и неудовлетвореност, което ни позволява спокойно да преценим какво се случва, когато сме обидени или пренебрегнати. Ефективното модулиране на възбудата ни дава контрол върху импулсите и емоциите – докато успяваме да останем спокойни, можем да избираме как искаме да откликнем.

Според авторите на „Бялата книга на живота“, дишането отразява всички нюанси на мисловните и душевни процеси. Дихателните упражнения са най-важния елемент във всички системи на оздравяване.

• Вторият общ елемент/паралел е езикът и неговата инсрументална реализация – речта. От невропсихологията знаем, че езикът представлява сложно и йерархично организирана система от абстрактни символи, чрез които могат да се означават всякакви други обекти – реални (предмети, субекти, признаци, явления, действия, емоции и т.н.) и несъществуващи (намерения, идеи, оценки и т.н.), както и взаимоотношението между тях. Това превръща езика в най-мощния инструмент на човека – абстрактното мислене, който е откъснат от непосредствените възприятия и е независим от времето и пространството.⁶

Любопитен факт – съществуват данни, че за връзката между функционирането на мозъка и поведението са знаели още древните хора, живели в периода на късния палеолит, но първият писмен документ, в който се упоменава за това, е папирусът на Edwin Smit, датиращ от 3500 г. пр. н. е.

• Третият ключов елемент/паралел е воденето на въображението. То е познавателен когнитивен процес, който е конструктор на вторични образи. Създава се в резултат на налична информация, която е придобита чрез работата на различните сензорни системи – основно чрез възприятието, а останалата част е придобита извън сетивните модалности – амодална.

Въображението е човешката способност да трансформира това, което съществува, в нещо, което би могло да съществува. Според когнитивната психология - основните механизми на въображението да претворява съхранените в паметта образи са: аглутация, хиперболизация, схематизация и типизация.

Въображаемите образи влияят на силата на емоциите и чувствата. В когнитивната психология се отделя особено внимание на следната връзка: образът, дори и да е нереалистичен, провокира съвсем действително преживяване на емоции и чувства. Руският психолог Л. Виготски нарича тази връзка „емоционална реалност на въображението”.⁷

В своите изследвания, професор д-р Бауер, от една страна, показва, че психотерапията въздейства не само на психиката и на нашата вътрешна емоционална схема, но и върху самия мозък. С помощта на психотерапията може да се възстанови хармонията в неврологичните мрежи, нарушена вследствие на някаква психическа травма. Така погледнато, психотерапията е лечебен метод, който стига не само до душата, но и до тялото. От друга страна, тя илюстрира, че решаваща роля в психотерапията има не само личността на психотерапевта, но и създадената терапевтична връзка между пациента и терапевта.⁸

Както всяка монета има две страни, така и изброените инструменти биха могли да носят не само ползи. В случай, че те се прилагат от неспециалисти или недобре обучени хора, биха могли да нанесат сериозни вреди. Както пише Г. Лозанов - в състояние на хипноза, „хипнотизираният е не само некритичен, а цялата личност в нейните съзнавани и несъзнавани функции са под влиянието на хипнотизатора“. В научните среди има описани различни случаи за вредности и опасности от неправилно използвани постхипнотични сугестии.⁹

Личността на специалиста, неговата лична отговорност, етика и морал са важни и необходими условия за благотворните влияния. Много ми харесва препоръката на Милтън Ериксън, според която, при работата с хипноза, психотерапевтът трябва да е внимателен в опазването целостта на личността, с която работи.¹º

След направеното проучване, достигам до извода, че описаните методи са изключително ефективни и имат терапевтично действие, като в определени случаи биха могли да са структурно трансформиращи. И както всеки инструмент, резултатите от използването им, зависят от способностите и качествата на оператора, който ги използва.